П Ъ С Т Р А КАЛАМ БУРИ АДА (хумористични стихове, нонсенси и каламбури) Втора Част – до към 15 % Христо МИРСКИ,      София,  2002+      [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ] На Иванчо Йотата посвещавам. СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ         В първа част:         Почти сериозно         Пародии на песни         Политикарски         Леко секси         Гадорийки         Във втора част:         Епитафи         Memento Mori         Нонсенси         Лимрици         Други каламбури         Акростихове         Послеслов         В приложенията:         Приложение I (стихове на руски)         Приложение II (стихове на английски)         Приложение III (multilingua) ЕПИТАФИ (надгробни надписи) Съдържание на раздела — няма * * * Тук почива истинския мъж, който щом кат' не можа веднъж да оправи младо русо маце, се застреля след това в дома си. * * * Тук почива Геновева — белокоса, стара дева. Червейче мъничко се извива — дал' ще я направи то щастлива? * * * "Тук почива уморена бившата певица Пена. Заслужава тя сал думи благи." — От опечалените пичаги. * * * Тук почива Маринела, през живота си поела толкоз мъжки извержения, че я славим с песнопения. * * * Тук е гроба на съпруга, с булка със една заслуга: с чужди тя не ходеше мъже. Но затуй живота му пък взе. * * * Тук почива моята жена. Слава тебе, Боже, щот' така, както карахме я ние с нея, щях далеч пред нея да изтлея. * * * В майска утрин ведра се обесих аз, щото ми дотегна женската ти страст. Ще си спя спокойно аз сега в земята, няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата. ... и т.н.             1 Личен епитаф на близък познат на автора. MEMENTO MORI (помни смъртта) Съдържание на този раздел         Като дойде срок         Не ща пък         За вечността         Със моята пижама         Кога заспя последния си сън         Дреболии Като дойде срок Какво ще правя като дойде срок на Господа да се представя не знам в'обще, и никакъв урок не ми е нявга преподаван. Не знам дори дали е той Христос, или Аллах, ил' Заратустра, и прочее, че с този мой склероз все бъркам имената пусти. И как ще го позная този Бог? С костюм ли е изтупан и със връзка? Дали е благ, или напротив, строг? А често ли ... обувките си лъска? Защот', не дай си Боже, сторя гаф и го подмина в залисия! Или пък го обидя с някой лаф — 'ко нейде с него се запия! Но всичко туй е половин беда, ще питам, ще следя реклами, и ще го найда и на край света. 'Ми представи си, че Го няма?! Да бия толкоз път до Онзи Свят, за тоя само дето духа! О не! Ако е тъй, то на инат ще се завърна мигом тука! Обаче, 'ко, да кажем, до три дни не взема нещо да възкръсна, то с Дядо Господ свойте старини ще карам там — докат' ми втръсне. 11.2003 Не ща пък Не искам аз в студена зимна доба да ме положат в гроба; ала не ща дори и в знойно лято, не ща, дори за злато! Нито пък искам щом се пролет пукне там някой да ме фукне; а че и в златна есен не желая аз да ми дойде края. Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът, да свършвам своя земен път, но ако, все пак, трябва да се мре, то казвам аз тогаз: добре, но кат' човек обичащ точните числа те каня аз при мен, ела, и превърни ме бързо в жалка тлен на ... стотния ми ден рожден. Това е, значи, моето желание, с туй свеждам го аз до всеобщо знание. 09.2009 ... и т.н. НОНСЕНСИ Съдържание на този раздел         Новинарско         Кукумявка         Уви         Зъбобол         В Бангладеш         Из Пирина         Случка в Квебек         Хитрият китаец         Калимера ... с табакера         Противно на Даяна         На женския пазар         За Ангола         За българската камила         За дървото         В Карибите         Извлечи поука! Новинарско1 Коментират: Ицхак Рабин почернял като арабин, а съседа Арафат — зачервен като домат. Президентът Клинтън, Бил, вчера с някой пак се сбил; а пък госпожа Мандела станала била дебела. Снощи Бутрос Бутрос Гали много яли и преяли; а принцесата Даяна казват пак била пияна. Борис Елцин надал вик, че насън го гонил бик; чичо Горби във забвение ... свиркал си за настроение. Бомбастично: Берлускони не обичал макарони! А пък канцлер Хелмут Кол в къщи ходел съвсем гол! Чуйте: Саддам Хюсеин вече, казват, хванал СПИН, а пък Лех Валенца — само инфлуенца. Трижди Вацлав Хавел в секса се прославил, а другаря Фидел имал само гъдел. Ново чудо: римски папа вече Дунава преджапа, а пък Желю, Президента, тоз' път изпусна момента. Туй случи се по света през деня и през нощта. Новинарстваше за Вас Каламбуров в този час. 1994 Кукумявка (картини от селския живот)       Покрай малък лес       млад и глупав, мръсен пес —    там до пътната канавка —       рипа, скача, вдига прах,       крива джанка, без да го е страх,    обикаля и неспирно джавка,       че сред клонките ù във захлас       песен медно-сладка лее с нежен глас    пъстра, неуморна и нехайна чавка. А насред гората кука кукумявка.       В сутрешния здрач,       уморен като орач,    попа, килнал килимявка,       от среднощно бдение        (минало със дръзновение)    връща се откъмто стрина Здравка.       Все греховни мисли цял рояк       щурат се в главата на такъв юнак,    и с ръка прикрива своята прозявка. А сама в гората кука кукумявка.       Под вековен дъб,       до надвиснал скален зъб    двама млади имат явка,       и дордето падне мрак       свършват две шишета със коняк,    после почват лекичка задявка       и младежа скоро е готов,       тъй че се отдават само на любов —    и момата рипа като космонавтка. А досам' скалата кука кукумявка.       В обичаен час,       в пек и даже при лют мраз,    в старата ни селска лавка,       кой прав, кой на някой стол,       посред мириса на алкохол    и цигарен дим, че всеки пафка,       носят се пиянски гласове,       викат, песни пеят, дивото зове —    туй е нашата традиционна спявка. А в далечината кука кукумявка.       Цяло село знай,       че сама мома не трай,    камо ли момата Славка,       тъй че бързо се разбра:       готви се голямата софра,    щото ще празнува тя годявка       за високо жилаво момче,       чернооко, якичко като биче     (кой знай, è ли туй любов или прищявка?). А отвъд реката кука кукумявка.       В живописен кът,       недалече от домът,    хванал остра томахавка —       ето там във онзи дол —,       леко запотен, до кръста гол,    удря як мъжага за разгрявка.       Прас оттам, след малко — прас оттук,       че е много жилав пустия му бук;    чука, блъска и се труди като мравка. А сред дървесата кука кукумявка.       В село има сбор,       та затуй във всеки двор    се гласи добра гощавка,       и на моабет и лаф,       както е в народния ни нрав,    сбират се роднини без заявка.       Кой на този ден не е дошъл,       ил' е болен, или нямал е акъл,    щото туй е най-голямата минавка. А сред веселбата кука кукумявка.       Туй е всичко веч,       май получи се "гювеч",    ала давам аз оставка,       или хващам се на бас       с всеки, който пожелай от вас    (независимо при каква ставка),       че да мислите Вий до зори,       и дордето мозъкът Ви чак възври,    и да правите литературна справка — друга дума не римува "кукумявка"! 1995 Уви Не можеш да си съвършен, в живота ти да побеждаваш, със разум да си надарен, над другите да се поставяш; с пари да си задоволен, богатства ти да притежаваш, светът на тебе възхитен да гледа как го управляваш; врагът безславно победен да чака милост да раздаваш, приятелят пък, застрашен, да моли да го защитаваш; със вяра в идващия ден ти сутрин да се поздравяваш, да лягаш вечер убеден, че отдиха си заслужаваш; към бъднините устремен ти свидни рожби да създаваш и да ги гледаш възхитен със ласки като ги даряваш; на можеш! — чуй това от мен, и няма що да се надяваш — не можеш ли във тежък ден ти да се ... самообладаваш! 1996 ... и т.н.             1 С извинение към цитираните личности, някои вече починали, но това, все пак, е само един нонсенс.       2 Да не си помислите случайно, че става дума за нас.       3 Калимера (по точно, 'калемера') по гръцки значи "добра среща". ЛИМРИЦИ* (Limericks) Съдържание на раздела — няма             * Това са специфични английски нонсенс-петостишия, свързани с някое населено място (без значение какво, а само заради римата), и най-често още с някакъв, малко или повече неприличен, сексуален привкус, които у нас са слабо познати. Тук предлагаме доста примери на български, подредени просто по азбучен ред на имената. * * * Един в Адис Абеба със зор си вадел хлèба,    но най-голямата злина    била, че се снабдил с жена за ... втора употреба. * * * А ето как съпруг един от Алабама отвръщал на жена си, щò спи без пижама:    "Че да не съм пижон    да лягам с панталон! И що пък да си крия аз от теб 'салама'?" * * * Живяла дама във Алма Ата със сякаш извънземна красота.    Затуй предлагала тя под аренада    и свойта въжделявана ... pudenda1. Но мигар не е тъй навред в света? * * * Живял бил, казват, нявга в Амиен един страхотен пич — цял супермен.    Та, клатейки веднъж една мадама    съборил той дома си — без измама! След туй "работел" все на чужд терен. * * * Дама пък една живяла във Арабия дето имала такваз огромна лабия2,    че кога мъжа я посещавал    той с въже се обезопасявал — да не хлътне там кат' в пясъците на Арабия. * * * Веднъж един мъж в Ашхабад извикал гневно: "Туй е ад!    Не се живей с такваз жена!    Ще я сменя с една ... овца, и ще си бъда аз рахат." * * * А ето как един мъж във Бенгази станàл веднъж на синкави талази:    поседнал той по здрач    на пейчица, след мач, и не прочел: "Боята да се пази!" * * * Една девойка млада от Бомбай възкликнала веднъж печално: "Вай!    След вчерашното приключение    останах аз със впечатление, че нещо в мен превърна с в кравай." * * * Живял един мъжага в Бон, с шкембе досущ като балон.    Ядосан викнал той веднъж: "Брей, мамата му стара!    От тоз' тумбак не виждам аз, изобщо, писоара! От утре — секс и маратон." * * * Един пичага от Бургас веднъжка хванал се на бас,    че ще изпий кило ракия    замезвайки си със хамсия, но ... нямало хамсия в този час. * * * Живял един мъжага във град Варна, с корем досуш кат' буре в пивоварна.    Ала веднъж пиян той взел да се търкаля,    долини и била със устрем да преваля, та спрял се чак след два дни ... във Каварна. * * * А веднъж във кръчмата във Враня (дето все да вляза аз се каня)    появил се тип и в миг — поглеж:    опустяло всичко, кат' след леш —, щот' не ходил бил три месеца на баня. ... и т.н.             1 Срамни устни, по латински.       2 Вагина или влагалище на латински.       3 Такова е английското произношение на щата Каролина.       4 На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за Независимост на САЩ.       5 Θεσαλονικη /Thesalonike е гръцкото название на Солун. ДРУГИ КАЛАМБУРИ* Съдържание на раздела — няма             * Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума — calembour — се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. * * * Оправия лесна знам за да виждаш ти човече: бягай да си купиш лам- пичка да ти свети вечер. * * * Всичко има при нас сър, докато парите свършите, даже за носа Ви кър- пичка да си го забършите! * * * Всички можеме така от лекарства да спестиме: да си купим днеска ка- пичка да ни топли зиме. * * * Фина мацка, красота, но е тъй миниатюрна, че и викат всички та- пичка, ала е културна. * * * Туй, пазара, е море: лук, марули и домати, даже свежи връзки ре- пички — екстра за салати! * * * Тук който търси захар, сол, храна, напитки, продоволствие, ще го обслужим ний без кол- ебание и с удоволствие. (или) При нас човек да влезе гол, да ни подскаже свойто мнение, ще го нагиздим ний без кол- ебание, без възражение. ... и т.н.             1 Ако не вярвате, заслушайте се някой път. АКРОСТИХОВЕ Съдържание на този раздел         Посветено на жените         Поздравление         Трескава нощ         Лирично посвещение Посветено на жените Човекът нявга, във далечни времена, Е бродил сам-самичък в райската страна. След туй Всевишния приел насрещен план, Такъв, че от реброто му, със свойта длан И със божествено въображение Той ненадминато създал творение. Прехласнал се дори самият Бог — о, да, Разбира се, такава хубава жена! Адам погледнал я със снизхождение — Звяр като звяр, но будела вълнение Неясно тя. От този миг до днес дори Изгарящ пламък във сърцата ни гори Към тез капризни, нежни, палави жени. 08.03. 1977 ? ... и т.н.             1 Опит за обратен акростих, но, както и можеше да се очаква (защото, ако не беше така, такива щяха да се пишат), не е особено сполучлив. ПОСЛЕСЛОВ      Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно — задръстен (да ме простят лиричните читатели)!      Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) — спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че: Както жлезите отделят секрети тъй стихове пишат някой поети.      То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува — в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат — т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се.      Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". Понеже става дума за ядене можем да използуваме като рими: "хап", "лап", "трап", евентуално "есап"; но ако я членуваме, или вземем нейни производни, се появяват и други възможности. Нека измислим нещо дребно — едно тристишие, например, и понеже нашата демокрация стана синоним на гладория, то може да се "пръкне" нещо като: В тоз' демократичен трап нямам веч' пари за хляб и потя се аз над всекидневния есап.      Но, може би, хората искат нещо по-весело, нещо ... секси, примерно. Ами, добре: Знай, че ще си непотребен, ако твоя "жезъл" всемогъщ, се огъва като ... хлебен — туй не е добре за никой мъж.      Или нещо борческо, динамично: Настане обед и тръгнеш хляба да пъхнеш в свойта зинала паст, но кой ти дава колкото тряб'а, щом е докопал сладката власт?      Но пък може и нещо нежно и лирично. Например: Сред полето слаб ветрец се подвизава, клати класовете хлебни и успокоение навява; делничните, всекидневни мисли стихват и на заден план остават.      Или пък да се пробваме на някой акростих. Какво ще кажете да използуваме известната реверсивна фраза, т.е. такава, която се чете еднакво, както отпред-назад, така и обратно (на руски такива комбинации от думи се наричат перевёртыши, а западното, т.е. гръцко, название e palindrome — може би, някакво подчертано, ярко, влизане в "друма") и е свързана с хляба?      Тя би трябвало да е известна на някои читатели. Става дума за фразата "бял_хляб", за която можем да предложим следната картинка: Благо чувство, Яжте всички, значи! Лапайте със кеф туй густо — Хапки, кифли, питки и погачи; Лакомете се изкусно! Я, и козунаци — Брей, че вкусно!      Е, май стига толкова с този хляб, защото човек, все пак, не бива да губи чувството си за мярка. A propos, по повод на това чувство, за което от 20-30 века е известно, че е нещо много важно, но въпреки това малцина са хората, които го притежават, да не говорим за цели страни и народи, които, практически винаги, го губят. Та, въпросът е: дали то, наистина, е необходимо, щом като хората избягват да го проявяват? Ако изхождаме от тезата, че неумолимата еволюция (или Бога, ако имате нужда от тази хипотеза) си налага това, което е необходимо, или както казва шопа: "Онò що си трèбе, онò си го сака" (където второто "онò" е нещо различно от първото), излиза, че щом хората не са умерени, то, значи, това и не е необходимо и древните са били в грешка в случая. Но пък, от друга страна, необходимите неща не винаги се налагат веднага, така както хората би трябвало да постъпват разумно, ама, като правило, не го правят (или поне не го правят докато не са изчерпали всички неразумни методи за постигане на целта). Така че: къде е моментът на разликата, или пък има някакъв друг определящ фактор за това кога това чувство (и обърнете внимание, че то е въпрос на усет и не може да се определи точно) е нещо хубаво, и кога не е?      Едно правилно обяснение гласи следното: чувството за мярка е жизнено необходимо за човека във всекидневния му живот, но не и при изключителни, или велики и епохални, събития! Защото нищо велико, нито завоевания, нито научни открития, или спортни постижения, нито силни чувства (примерно, любов), не са постигани при ограничения в мярката. Но и в липсата на мярка човек трябва да знае някаква мярка, нали? Пък и автора е далеч от мисълта, че създава нещо велико, така че да приключим с хляба.      Е, велико, или не, но всяко нещо все някога трябва да свърши, освен това се оказва още, че ... Каламбурите покълват, Рими връзват леко, А и времето запълват Йощ' от памтивека.      Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж Читателю, приятелю, А, може би, мечтателю, От тук нататък те оставям сам.      2001, София,   Христо  МИРСКИ КРАЙ на Втора Част